В края на тази седмица, на 26 април, ще бъдат отворени офертите за хлебозавода на „Хлебни изделия – Княжево“, става ясно от обявата на сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители. Дружеството е част от един от най-големите производители на хляб у нас - „Нилана“.
Началната цена за производствените мощности, магазин и складова база, разположени на площ от почти 14 декара, е 4,71 млн. лева. Имотът е ипотекиран в "Уникредит Булбанк".
За края на „Нилана“ се заговори още през лятото на 2012 година, когато започнаха проблемите с другия завод на фирмата – в Подуяне. Тогава „Обединена българска банка“ (ОББ) съобщи, че дъщерната компания „Хлебни изделия - Подуяне“ не е изплатила дължима вноска по облигационен заем, изтеглен на 19 септември 2008 година и на стойност 6 млн. евро.
На 9 юни 2012 година „Хлебни изделия“ не успява да плати дължимите лихви по този заем в размер на 210 хил. евро. Причината за това закъснение може да бъде намерена във финансовите отчети на дружеството - през първото полугодие продажбите намаляват с 61% и е налице загуба от 1,3 млн. лева за периода. За сравнение през първите шест месеца на 2011 година компанията работи на печалба - в размер на малко над 370 хил. лева.
На среща на 17 юли облигационерите, чийто представител е именно ОББ, се разбират, че няма да считат това забавяне като неизпълнение на задълженията по договор, но ако дружеството плати в началото на декември и неплатените от лятото лихви, и задълженията към 9 декември 2012 година. Освен това всички дружества на „Нилана“ трябваше да станат поематели на облигационния заем и да бъдат учредени ипотеки в полза на облигационерите.
Това искане обаче не беше изпълнено и през септември 2012 гоидна ОББ подаде иск за несъстоятелност в Софийския градски съд срещу „Хлебни заводи – Подуяне“ и за гаранта на заема - „Нилана“.
Така се стигна и до края на империята - от края на миналата година хлебозаводите на компанията не работят, затворени са и сладкарските й цехове.
Хлябът често е сочен като една от основните храни на масата на българина. Кризата обаче намали потреблението дори и на тази храна. В сектора страдат и от резкия скок на цената на брашното през 2011 и 2012 година, а в същото време цената на хляба остава без сериозна промяна. Една от причините е именно свитото търсене.
От друга страна „Нилана“ се позиционира в нишата на специализираните и диетични хлябове, чието търсене преди годините на кризата растеше всяка година. След това обаче те бяха едни от първите, залежаващи по щандовете заради по-високата им цена.
Самият пазар на диетични хлябове понесе сериозен удар още в началото на 2011 година. Тогава анализ, поръчан от организацията „Активни потребители“, показа по-ниско съдържание на фибри от обявеното на етикетите. Данните подкрепиха съмнения на потребителите, че специфичният цвят на специалните хлябове всъщност идва от боя, а не от различните брашна.
Производителите тогава официално и категорично отрекоха тези подозрения.
16:39 | 12.09.22 г.